Из Мала Азия

110 години след Васил Кънчов

 

 

През 1899 година големият български учен и общественик Васил Кънчов предприема първото пътешествие с научноизследователска цел в районите, където живеят малоазийските българи. В резултат на пътуването му същата година в списание „Български преглед” се появява неговият пътепис „Из Мала Азия. Пътуване към българските колонии”. 110 години по-късно трима български изследователи - османистът Стоян Шиваров, фолклористът Константин Панайотов и историкът Георги Зеленгора, тръгват по стъпките на В. Кънчов, за да търсят следи от някогашното българско присъствие. Експедицията се проведе в рамките на проект за изследване на езиковото и културно-историческото наследство на българите в съседните държави, финансиран от фонд „Научни изследвания” към Министерството на образованието, младежта и науката.

 

Кои са малоазийските българи?

 

Една малобройна и сравнително непозната част от българската диаспора. Тя включва населението на 20 села в Северозападен Анадол, в които от началото на ХVІІІ докъм 70-те години на ХІХ век се заселват на няколко вълни българи от Балканския полуостров. Сред българските села в Мала Азия са: Коджа бунар, Чатак, Сьоют и Килик в околия Гьонен; Юрен, Ново село (днес Неджипкьой), Кубаш, Хаджи Паункьой (днес Шевкетие), Байрамич и Симавла (днес Гьолкая) в околия Маняс; Мандър (днес Мурадие) и Гюбел в околия Сусурлук. Макар и откъснати от своята етническа среда, малоазийските българи поддържат будно българското си самосъзнание. През 70-те години на ХІХ век се основават първите български училища в селата Мандър и Коджа бунар.

 

Завръщане на малоазийските българи в старото им отечество

 

През 80-те години на ХІХ век около 1700 души се завръщат в България; следващата вълна на организирано преселване е през пролетта на 1914 година. До средата на 20-те години на миналия век се завръщат и последните българи от Анадола.

 

Помаците в Мала Азия

 

Паралелно с изселването на българите от Северозападен Анадол протича процес на заселване на региона с бежанци от Балканския полуостров, сред които има значителен брой помаци. Там, където се заселват, бежанците основават нови квартали, носещи имената на градовете, откъдето идват - Търново, Плевен, Силистра... Те говорят различни диалекти на българския език, който помежду си наричат помашки (Pomakça). Част от тях все още пазят не само езика, но и обичаите, и песните на своите прадеди.

 

Малоазийските българи в литературата

 

Малоазийските българи са слабо познати на своите балкански сънародници. Освен Васил Кънчов, за тях са писали и някои други видни наши историци, писатели и общественици сред които Константин Фотинов, Петко Славейков и Иван Шишманов. Най-изчерпателното изследване е студията на Лука Доросиев „Българските колонии в Мала Азия”, публикувана през 1922 г. Още по-слабо познати са днешните помаци в Мала Азия, за които все още няма никакви научни изследвания.